Отпусни се и седни или легни на тихо място. Не се опитвай да контролираш мисловния процес пробвайки да мислиш или да не мислиш определени мисли. Вместо това, позволи на ума ти да мисли за каквото може. Сега наблюдавай своя ум и осъзнай как ти всъщност си настрана от мисловния процес. Кажи си: „Аз съм безучастен присъстващ. Аз не правя усилия да мисля, но мислите идват автоматично. Аз наблюдавам как мислите текат посредством моя ум, но аз съм настрана от тях. Аз съм безучастен присъстващ при дейностите на моя ум.“ По този начин, ти ще имаш възможност да почувстваш, че си отделен от ума.

Ти също може да наблюдаваш отминаващите емоции, чувства, желания, страхове и т. н., когато те достигат повърхността на ума и след това отминават. Потокът на умовеществото, по такъв начин, тече и ти си негов наблюдател. Точно както човек седи безучастно край непрестанно движещ се поток, така ти, личността, седиш безучастно край потока на умовеществото. Точно както един поток може да бъде много чист или много замърсен, така потокът на умовеществото може да бъде много чист или много замърсен. Във всеки случай, ти си наблюдател на този поток – не си самия поток.

Ти може да не си доволен да гледаш как потока на умовеществото тече свободно, но вместо това може да се опиташ да го контролираш, да го пренасочиш или да го спреш напълно. Но самият факт, че ти можеш да пренасочиш или контролираш ума си, съчетан с факта, че е толкова трудно да успееш в тези усилия, допълнително показва, че ти, личността, не си ума или потока на умовеществото.
Jagad Guru Chris Butler

 

© 1991 Science of Identity Foundation